Обичах те...
Обичах те...
(На М.)
Аз твоя бях до изнемога...
В очите ти се раждах и умирах.
И в образа възвишен виждах Бога.
Без Вечността ни не заспивах.
И пламът ален изгори ми бузите...
Когато вечно се кълнях да те обичам.
Като цветя без корени - изтръгнати,
това да свърши, някога, отричах.
Когато обожавах те до втръсване,
проклинах сънищата твърде много.
Сърцето ми по тебе се разпръсна
и още да го събера не мога.
И днес ти бе за миг в ума ми.
Отново беше огнено-студен...
Аз вдишвам от гърдите ти поеми,
а ти забрави да се спреш до мен.
Обичах те пронизващо-дълбоко.
Изпиваше и нощите ми ти...
Отмих те и те възкресих високо.
И само споменът остана да гори...
© Единствена Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотно посвещение и тъжно!
-
Силно е!
Хареса ми! -
да, любовта заслепява, но стихът е великолепен
-
Браво , много хубаво и точно написано.
-
Хубав стих, Стефи.
-
Хубаво е...
Когато сме влюбени виждаме нещата по странен начин...
"Отмих те и те възкресих високо.
И само споменът остана да ехти..."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Отново беше огнено-студен...
Аз вдишвам от гърдите ти поеми,
а ти забрави да се спреш до мен."
Огнено-студен.Толкова абсурдно звучи и е толкова точно и на място.Много,много правилно си го казала -харесва ми.