Обичах те...
Обичах те...
(На М.)
Аз твоя бях до изнемога...
В очите ти се раждах и умирах.
И в образа възвишен виждах Бога.
Без Вечността ни не заспивах.
И пламът ален изгори ми бузите...
Когато вечно се кълнях да те обичам.
Като цветя без корени - изтръгнати,
това да свърши, някога, отричах.
Когато обожавах те до втръсване,
проклинах сънищата твърде много.
Сърцето ми по тебе се разпръсна
и още да го събера не мога.
И днес ти бе за миг в ума ми.
Отново беше огнено-студен...
Аз вдишвам от гърдите ти поеми,
а ти забрави да се спреш до мен.
Обичах те пронизващо-дълбоко.
Изпиваше и нощите ми ти...
Отмих те и те възкресих високо.
И само споменът остана да гори...
© Единствена All rights reserved.
