6.10.2013 г., 12:08

Обичах те, но ти не пожела...

779 0 0

Обичах те,

но ти не пожела...

Пръстен взе от мен,

а от теб получих

красив елен от сребърен кавказки филигран.

Еленовия рог някой коварно счупи

после и накитът -

чашата с причастието позната,

дарен ми на първия бал на зрелостта -

пръстенът, воюван с диплома в ръката,

потънаха безследно,

похитени от светлооки красавици,

червенокоси блюстители -

заради ревност лична

и мероприятие неблагородно, своеволно.

 

Обичах те, но ти не пожела...

Така от толкова години минали

останах аз -

годеница без годеж...

 

05.02.1988 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...