Обичах те,
но ти не пожела...
Пръстен взе от мен,
а от теб получих
красив елен от сребърен кавказки филигран.
Еленовия рог някой коварно счупи
после и накитът -
чашата с причастието позната,
дарен ми на първия бал на зрелостта -
пръстенът, воюван с диплома в ръката,
потънаха безследно,
похитени от светлооки красавици,
червенокоси блюстители -
заради ревност лична
и мероприятие неблагородно, своеволно.
Обичах те, но ти не пожела...
Така от толкова години минали
останах аз -
годеница без годеж...
05.02.1988 г.
© Марина Ангелова Всички права запазени