Обичах те,

но ти не пожела...

Пръстен взе от мен,

а от теб получих

красив елен от сребърен кавказки филигран.

Еленовия рог някой коварно счупи

после и накитът -

чашата с причастието позната,

дарен ми на първия бал на зрелостта -

пръстенът, воюван с диплома в ръката,

потънаха безследно,

похитени от светлооки красавици,

червенокоси блюстители -

заради ревност лична

и мероприятие неблагородно, своеволно.

Обичах те, но ти не пожела...

Така от толкова години минали

останах аз -

годеница без годеж...

05.02.1988 г.