Обичай...
Променя се светът. Обѝчай.
Преливай в мойта пламенна душа.
Понякога докрайно ме отричай,
помагай ми, когато прегреша.
Бъди частица в топлата ми нежност,
с която те обгръщам всяка нощ,
във мигове на звездна безметежност,
родени от космическата мощ.
Оставаш моя рицар без доспехи,
последен клетвен залък, тишина,
онази вяра тлееща във всеки,
сред тихата безкрайна синева.
Със теб летя далечна и немирна,
разтворила докрай сетивността,
прегръщаш ме - вълшебна и ефирна
и само с мен откриваш мъдростта.
Изтича времето през общите ни мисли,
превръща се във вятър и мечти,
преплетени са етерните пръсти,
усмивките ни пълни със лъчи.
Оставам в теб – невидима камбана,
която по пътеките звъни,
единствено от тебе съм разбрана,
дори, когато много ме боли.
И чакам оня миг да се завърнем
във нашите магични светове,
в една любов отново да пребъдем
по старите щастливи брегове.
20.06.2018г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
