15.04.2010 г., 11:05

Oбичай ме

758 0 1

          Стоим безмълвни с тебе в мрака,

           а очите ни горят,

           сърцата ни стаени питат:

           дали е за последен път...?

           Ще тръгнем с тебе в две посоки

           и дълъг път ще извървим,

           за да открием в миг единствен,

           че с теб сме сродните души.

 

                              Прегръщам те и те целувам,

                              обичам те, за теб горя!

                              Обичай ме и ме жадувай,

                              и само мен си пожелай!

 

            Ще минат месеци, години,

             ще минат зими и лета

             и сняг в косите побелели

             ще хвърли свойта пелена...

            Ще бъдем с тебе разделени,

             но само въгленче едно

             в сърцата искра да подеме -

             то ще ни върне любовта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...