Apr 15, 2010, 11:05 AM

Oбичай ме

  Poetry » Love
757 0 1

          Стоим безмълвни с тебе в мрака,

           а очите ни горят,

           сърцата ни стаени питат:

           дали е за последен път...?

           Ще тръгнем с тебе в две посоки

           и дълъг път ще извървим,

           за да открием в миг единствен,

           че с теб сме сродните души.

 

                              Прегръщам те и те целувам,

                              обичам те, за теб горя!

                              Обичай ме и ме жадувай,

                              и само мен си пожелай!

 

            Ще минат месеци, години,

             ще минат зими и лета

             и сняг в косите побелели

             ще хвърли свойта пелена...

            Ще бъдем с тебе разделени,

             но само въгленче едно

             в сърцата искра да подеме -

             то ще ни върне любовта!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...