Обичай ме, когато съм тъжна.
Прегърни ме, дай ми топлина.
Обичай ме, дори когато плача.
Целуни ме и изтрий сълзите ми с ръка.
Обичай ме, когато съм най-лоша.
Когато целият свят изглежда ми тъй сив.
Обичай ме, когато съм мълчалива,
без да задаваш въпроси.
Просто до мене бъди.
И обичай най-лошите ми настроения.
Тогава, когато дъгата сякаш остава без цветове.
Обичай ме такава, защото когато съм добра,
е лесно да твърдиш, че обичаш ме.
© Мария Костадинова Всички права запазени