Обичай ме така
Обичай ме така
Обичай ме, така, че да възкръсна,
от ничия да стана път и смисъл.
Но моля те, не ме пристягай в пръстен,
направиш ли го, няма да съм истинска.
Не мога да съм твое притежание,
(най-важна в любовта е свободата)
объркват ме ненужни обещания.
Обичам те! — за миг от вечността ти.
Защото любовта не е за слабите,
за истинската обич трябва смелост.
А всяко притежание ограбва ни
от чувствата и ставаме нефелни.
Бъди до мен. Да зная, че те има,
но искам свободата си да пазиш.
Любов такава дай ми, с ново име
в пределите (за двама в свят) на Аза.
И няма да изпитам страх от нищо,
защото с теб ще бъда много силна.
Без всяко притежание излишно
любов ще си даряваме и сила.
Обичам те! — и себе си оставам.
Единствено така ще бъда твоя.
От миговете, Вечност ще направим,
душите ни (и в слятост) щом са волни.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
