Обичайки те
Ти си най-голямата ми тръпка,
роден от огъня на всички времена.
Безумие в една погрешна стъпка,
ирония, но не и любовта.
Не съм те търсела, не знаех, че роден си,
не знаех, че изобщо съществуваш.
Дали си правилен, дали за мен си,
какъв човек си и дали си струваш.
Не ще те питам, кой ли те изпрати,
убиваш ли или запълваш време.
Но твоята стихия ме разклати,
събаряйки мечтите ми и мене.
Отрова ли си скорпионено студена,
аз ли или ти от мен отпиваш?
И знаеш ли, че аз съм сътворена
да оцелявам и когато ме убиваш?
А в този миг е твърде, твърде късно,
частица си в душата белонога.
Любов ли е, не знам, но аз възкръсвам
обичайки те истински, за Бога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
