1.08.2014 г., 15:47 ч.

Обичайки те 

  Поезия » Любовна
598 0 4

Ти си най-голямата ми тръпка,

роден от огъня на всички времена.

Безумие в една погрешна стъпка,

ирония, но не и любовта.

 

Не съм те търсела, не знаех, че роден си,

не знаех, че изобщо съществуваш.

Дали си правилен, дали за мен си,

какъв човек си и дали си струваш.

 

Не ще те питам, кой ли те изпрати,

убиваш ли или запълваш време.

Но твоята стихия ме разклати,

събаряйки мечтите ми и мене.

 

Отрова ли си скорпионено студена,

аз ли или ти от мен отпиваш?

И знаеш ли, че аз съм сътворена

да оцелявам и когато ме убиваш?

 

А в този миг е твърде, твърде късно,

частица си в душата белонога.

Любов ли е, не знам, но аз възкръсвам

обичайки те истински, за Бога!

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??