Обичайки те
Ти си най-голямата ми тръпка,
роден от огъня на всички времена.
Безумие в една погрешна стъпка,
ирония, но не и любовта.
Не съм те търсела, не знаех, че роден си,
не знаех, че изобщо съществуваш.
Дали си правилен, дали за мен си,
какъв човек си и дали си струваш.
Не ще те питам, кой ли те изпрати,
убиваш ли или запълваш време.
Но твоята стихия ме разклати,
събаряйки мечтите ми и мене.
Отрова ли си скорпионено студена,
аз ли или ти от мен отпиваш?
И знаеш ли, че аз съм сътворена
да оцелявам и когато ме убиваш?
А в този миг е твърде, твърде късно,
частица си в душата белонога.
Любов ли е, не знам, но аз възкръсвам
обичайки те истински, за Бога!
© Надя Уорендър All rights reserved.
