Oбичайте
Не знам кога и колко се обичате
и дните ви не знам, и нощи пусти,
но запазете своите момичета...
Доказвайте им неизменно чувствата.
Обичайте ги стръвно на разсъмване
и в залеза на слънчевите гами,
когато плисвам щедър, щур и сънен,
останалата жар на любовта ми.
Обичайте ги, не спестили нищичко -
мигът е вечност, но с очи на ястреб -
кръжи той ниско, ниско над огнищата,
но под крилото дълго жад не спастря.
Обичайте ги, пък макар и с времето
да се разпръсне всяко зрънце нежност.
Обичайте ги ялови и бременни,
забързани, усмихнати, наежени...
... бездарни или от талант побъркани,
безукорни и неизменно грешни.
Обичайте ги днес. Звучи изтъркано,
но утре може някой друг да срещнат.
Обичайте ги даже след разделите
в сърцата си със хиляди пробойни.
В сезона на снега и на дуелите,
когато всяка смърт е тъй достойна.
Обичайте ги в залеза на дните си
без бръчки и със бръчки по лицата им.
Обичайте ги искрено и истински
докрая на света и по-нататъка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
