Обичал ли си, без да те обичат?
Плакал ли си, както плача аз?
И виждал ли си как сълзи се стичат
при спомена за любим човек.
Навярно не! Защото ти си бил обичан,
желая винаги да е така,
желая да не страдаш в момент критичен,
а да бъдеш винаги обичан.
И ако някой ден се срещнем след години
и ти ми махнеш за поздрав с ръка.
Знай, аз ще те обичам, мили,
но не тъй силно, както до сега.
И все пак нещо трябва да остане,
дори това да бъде само пепелта!!!
© Веселина Тихомирова Всички права запазени