28.11.2011 г., 0:12

Обичам

787 0 5

Обичам.

Безпътна, уплашена, променена, тъжна, наранена.

Аз обичам.

Спомените, миговете, усмивката ти.

Затварям очи и ти си тук.

Обичам.

Живи мигове, прегръщам те, силно, нежно - и танцуваме.

Обичам факта, че те срещнах, че те обичах, че ме чу сред пороя на дъжда.

Ти ме научи да живея дори след смъртта, как да вярвам, да се надявам,

да се смея и летя.

Ти си усмивката в тъгата, ти си вярата, светлината, силата, надеждата в мрака на всеки следващ нов ден. Ти си част от мен, ти остави белег, ти остана в мен.

В тези безпътни дни аз летя, аз вярвам.

Изгубила себе си, макар и да боли, аз обичам, бичам душата си.

Защото душата ми си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...