Обичам да обичам.
Със слепи пръсти любовта да сричам.
А после тя да оживява
и ставам цяла,
завършена, едва ли...
Глината ще вае майсторът,
докато небесният поток
ще рукне слънчев от небето.
Ще хукне глината по своя път,
водата ще я мие,
ще бъда друга,
завършена - едва ли.
© Мая Тинчева Всички права запазени