29.11.2018 г., 14:22

Обичам

1K 1 1

Аз исках да ти кажа колко много те обичам

Как без теб не мога и да дишам даже

Същността си цяла на тебе ще обричам

И повече няма какво да ти кажа

 

Без теб нощите ми са празни самотници

Премръзнали гларуси днес те са

Сетивата ми без посока тъжни са скитници

Като земя пуста те без небе са

 

Аз исках да ти кажа само

Колко много те обичам

Опрян си днес на друго рамо

А аз ще остана тук теб да обличам

На теб да се вричам 

Единствено теб да обичам 

 

И да те чакам

Да си спомниш за нас

Да се върнеш при нас

Ще те чакам

Ела си у нас и не чакай 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любов Никифорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...