Обичам
Събудих се и бях различен:
позастаряващ; симпатичен;
полуплешив; съвсем брадясал;
приятно пийнал – то е ясно.
Значимостта ми бе висока,
а знанията – тъй широки!
Ползувах мрежата световна,
любимец бях– полународен.
Но за какво? Не помня ясно.
Аз знам – земята ми е тясна.
Охотно бях готов да споря,
със всеки. Но защо говоря?
Това излишно е за мене.
Роден да пиша съм, без време.
Аз съм поет и без съмнения
раздавам щедро съкровения:
по шест на ден, по пет за грош.
Добър съм, но светът е лош.
Измервам в строфи и във рими
света неизмерим. Кажи ми,
дали на някой ти приличам?
Обичам себе си, обичам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Димитров Всички права запазени
Добре ти се е получило.