24.06.2008 г., 10:01

Обичам

954 0 11

Обичам да съм бич на суетата,
увереност да сея, после сам
да я плевя, поливам, прекопавам,
а щом натрупа плод - да жъна срам.

Обичам да съм жертва на съдбата,
неволя и жестокост да търпя,
за да докажа колко е саката
и неспособна да сломи духа.

Обичам на злодей да си играя,
и да поддържам имидж на профан.
Повярвам ли в лъжата си - накрая
ще свърша в собствения си капан.

Обичам и ценя живота кратък,
изпълнен с радост, сътворена в грях.
Обичам, но ще продължа нататък

 

Януари 2005г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!!!
  • удари ли Фортуна - отвръщам й със смях!

    Еваллата, нашйо, кой да предположи, че и ти си от кръжока на комбайнерите-любители!

    Ave

  • за да докажа колко е саката
    и неспособна да сломи духа.

    Поздравления!
  • Не само ти се е сторило Ивайло. Точно така е. Благодаря за интерпретацията
    п.п. Ако някой друг иска да изкаже своята интерпретация, ще се радвам да я прочета ;
  • ... да свърша туй, което в този не успях?

    Прощавай за намесата, просто ми се стори, че подканяш читателя да го завърши както му харесва.
    Стихът е чудесен!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...