Обичам да си лафя с моя
Обичам да си лафя,
да говоря
със дилафа,
или със моя...
Не, не със него (тук намигвам),
а с образа от огледалото,
но понякога не го разбирам
и хващам на часовника махалото,
в напразен опит времето да спра,
а то се смее с кукувича песен,
снежинки сее в моята коса,
за зимата намеква ми, а още не е есен...
Понякога на мисли се отдавам
за водовъртежите във този свят.
Тогава често в бездните пропадам,
където ангели не бдят,
където няма светлина
от слънцето, а свети лава,
и грозни, скверни същества
с очи от кръв ме наблюдават...
И често в мен сърцето спира,
тъгува то, не иска да тупти,
и малка част от мен умира,
една такава... невидима почти...
*****
Обичам да си лафя
и звезди да броя,
но случва се понякога да сгафя,
тогава хващам моя...
Пак не познахте!
Хващам своя нов, пореден идеал
(видях как преди малко се засмяхте)
и чистя го от уличната кал.
Но никога не връща стария си вид -
един такъв остава, леко мътен,
със дъх на изгорял кибрит,
уж чист е, но изглежда мръсен...
Прилича ми на дреха, втора употреба,
почти неносена... почти...
А днес, реших да съм усмивка бледа -
усмихнах се... но някак не личи...
*****
Обичам да говоря
с моя
образ, с себе си да споря...
А ти... говориш ли си с твоя?
13.07.2015.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотно включване, Ничка, благодаря ти сърдечно!
-
Образът в огледалата е интроспекция на Аза, където явленията и признаците на действието се променят онтологично отвътре-навън и навън-отвътре, в обратна диаметрална противоположност!
Всеки е спорил, говорил със своето отражение, при някои е проява на нарцисизъм и оттук легендата и онзи мит за Нарцис орисан да се влюби в отражението си във водата!
Отвъд черупката на хумор, се крие голяма философия, но поради ограничението на думи тук, мога да пиша най-кратко!
Поздрави, Гош! -
Димо, прекрасно си го казал!
Ина, да, има само ирония, но истински смях, както си усетила, няма, просто една крива усмивка...
Благодаря и на двамата за пълнокръвните коментари! -
"Прилича ми на дреха, втора употреба,
почти неносена... почти...
А днес, реших да съм усмивка бледа -
усмихнах се... но някак не личи..." Това си избрах. Стихът ми хареса, не се засмях, има лека самоирония и сериозен подтекст с дъха "на изгорял кибрит". -
Добре :0))
-
Охо, Много точно казано, Гавраиле! Благодаря от сърце!
Марианче, ми тогава да ти го подам (ушенцето) 😋 -
Понякога е много по-трудно да говориш със себе си отколкото с другите.
-
Разговорите винаги са полезни, Стойчо 😊
Нали съм си, Мислител, замислих се за какво ли си мислила, Марианче 😊
Да, Иржи, полезно е.
Благодаря ви. -
Дори е полезно да говориш, да спориш с личния ти образ, Георги! Ако можеш така да поправиш и грешките си пък...това е успех! Защото повече боли, ако друг ти ги посочи! А следваш ли идеала си, образът ти няма да е "леко мътен".Усмивка не върви на такъв образ и да ти кажа ли, аз често си говоря с мен си, даже и да изглежда налудничаво! Правя си равносметка...
-
Говоря с този 😛
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
