7.07.2007 г., 11:21

Обичам приказките

4.3K 0 4

Обичам приказките,

обичам думите им вълшебни,

сбъднатите мечти и истините.

Обичам пътеките им безследни. 

Да полетя

на килимче или дървен кон,

на столчето на джуджето да седна,

да се огледам в огледалцето, а то

да ми каже:

“Не си ненагледна,

не си най-румена и най-бяла,

но сърцето ти е безценно,

но душицата ти е бяла."

Обичам приказките,

но не бях

Пепеляшка,

нито като красавица спах

в мечтите си,

нито танцувах на бала,

че дори бързоходни ботуши не обух –

тези на Малечко Палечко;

не направих на прах и пух

Великана.

Но и не за това мечтах.

Исках да съм

оня добър разказвач,

дето все бил поканен

на сватбата и ял, и пил,

и тъй сладко разказвал.

Да преследвам подлите,

да спасявам добрите,

лошото все да наказвам.

А в края

към друга приказка

да се оттегля незабелязан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румена Румена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...