Обичам приказките,
обичам думите им вълшебни,
сбъднатите мечти и истините.
Обичам пътеките им безследни.
Да полетя
на килимче или дървен кон,
на столчето на джуджето да седна,
да се огледам в огледалцето, а то
да ми каже:
“Не си ненагледна,
не си най-румена и най-бяла,
но сърцето ти е безценно,
но душицата ти е бяла."
Обичам приказките,
но не бях
Пепеляшка,
нито като красавица спах
в мечтите си,
нито танцувах на бала,
че дори бързоходни ботуши не обух –
тези на Малечко Палечко;
не направих на прах и пух
Великана.
Но и не за това мечтах.
Исках да съм
оня добър разказвач,
дето все бил поканен
на сватбата и ял, и пил,
и тъй сладко разказвал.
Да преследвам подлите,
да спасявам добрите,
лошото все да наказвам.
А в края
към друга приказка
да се оттегля незабелязан.© Румена Румена Всички права запазени