„Обичам те" устните мълвят,
шепнейки тихо в нощта,
„Обичам те", очите горят,
свети слънце в моята душа.
Ти си слънцето за мен,
което свети ми в душата,
прекрасен става моят ден,
отива си от мен самотата.
Щом те срещна онемявам
и губя думите си аз,
за мъката в мен забравям,
не искам да свършва този час.
О миг прекрасен, спри,
не си отивай просто така,
остави ни нашите мечти,
не ни причинявай тъга.
Сладките ти устни да целувам,
да те галя нежно по лицето,
това е всичко за което мечтая
и радост ми изпълва сърцето.
© Борислав Борисов Всички права запазени