Обичам те
Боклук да беше,
да те изхвърля;
смисъл да беше,
да те обезсмисля!
А ти какво си!?
Най-страшната любов,
падаш върху моя живот,
като мъгла,
като нощна тъма.
И се чудя - да си хвърля ли сърцето,
или най-добре да си плюя на лицето.
Но това няма да спаси,
ужасът по теб ще продължи.
Демон да беше,
с вяра да те преборя;
Ангел да беше,
светостта ти да оборя!
А ти какво си!?
Най-глупавото чувство на Земята -
за теб ми идват най-грозните думи на устата.
И една едничка
се изплъзва от мен,
стои във въздуха съвсем самичка.
Ах, простете, хора, прощавай, ден!
Простете, че се влюбих
и ума си загубих,
че със изтъркани думи говоря,
че спокойно признавам, а не споря.
Простено ли е!?
Ах, обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Всички права запазени
6 
