Обичам те. В красива приказка превърна делничния ден. Дори когато тихо се презираме, грехът е малко по-простен.
Нощта ми се раздира. Крехка дреха, покрила още девствена душа. Душа, която не намерила утеха, се свива вътре в женствена снага. Снага, събрала в себе си звездите, за да свети. Плахо слънце. Слънце, изгасено със сълзите на непоникналото зрънце... Зрънцето, което заедно посяхме (и не във пясъци, удавени в вълни), зрънце, което заедно поляхме с страстта на летните си дни...
Но нищо, що расте само, не може да поникне без милувки. Изпращам ти сега това писмо, писмото, запечтано с целувка, да го разлистиш... И да прочетеш кое живота ми осмисли... кое живота ми отне...
Сега сме заедно - един за друг, един до друг във този свят заплетен. Тогава беше за сега и тук, сега и тук... май времето измете...
Но и когато мъничко презирам те, когато ти не искаш да си с мен, аз знам, и двамата разбираме, красива приказка е. И обичане.
Но нищо, що расте само,
не може да поникне без милувки.
Изпращам ти сега това писмо,
писмото, запечтано с целувка,
да го разлистиш...
И да прочетеш
кое живота ми осмисли...
кое живота ми отне...
МНОГО МИ ХАРЕСА!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
не може да поникне без милувки.
Изпращам ти сега това писмо,
писмото, запечтано с целувка,
да го разлистиш...
И да прочетеш
кое живота ми осмисли...
кое живота ми отне...
МНОГО МИ ХАРЕСА!