Обичам те!
Ще те докосна с хладни капки дъжд.
Ще те погаля с бялата виелица.
В съня ти е брадясалият мъж,
притихнал, на колене, до постелята...
Аз сянка съм от друмища далеки
и полъх от разцъфнала липа,
цигулка на щурче, ефирна, лека
и див пелин до момина сълза...
Усещане за сладост от любов
и призрак на несбъдната надежда.
Повикай ме! Ще бъда Жар и Зов,
Раздрана риза, Хвърлена одежда...
Целувам нежно твоя сънен лик
и в струйки по джамлъка ти изтичам...
Ти, моя Болка, мой Живот и Вик -
обичам те! Безумно те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
