7.04.2009 г., 10:31

"Обичам те"

2.1K 0 6

"Обичам те" ми каза ти
със пламнал поглед.

Защо покоя ми смути?

Защо сърцето като лед
опитваш се да сгрееш с думи?

Отдавна чувствата погребах
с тъжна примиреност.

Защо измъчват ме съмнения,
че всичко е било илюзия?
"Обичам те" е само отзвук
от чувствата, заспали
в тъжното мълчание,
защото "Я те много волим"
в моето сърце звучи.

Недей да мислиш, че си влюбен.

Какво е любовта не знаеш.

Това е болката  да помниш

едно момче в годините

на младостта и вярата.

Сърцето своя спомен пази

от една пролет

с парещ дъх на безнадеждност

и един влак, заминал,

за да остане вечен спомена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих !
    Много ми хареса !
    Още са живи вълненията и преживяванията, които са те
    предизвикали да го напишеш.
    Чувството е още живо !
    Лек ден, Василена !
  • Много силен, докосващ стих!
    Много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ!
  • ...и това хубаво стихотворение! Поздрав, Василена!
  • Весела, благодаря!
    Някога границата не се преминаваше
    лесно и нищо не се получи, но макар и
    да са минали оттогава 45г.,тези 3-4дни
    познанство още ме вълнуват.
  • Прекрасен стих! Поздрави, Василена!

    п.п.: Всички релси имат и обратен маршрут... особено за бързите влакове.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...