"Обичам те" ми каза ти
със пламнал поглед.
Защо покоя ми смути?
Защо сърцето като лед
опитваш се да сгрееш с думи?
Отдавна чувствата погребах
с тъжна примиреност.
Защо измъчват ме съмнения,
че всичко е било илюзия?
"Обичам те" е само отзвук
от чувствата, заспали
в тъжното мълчание,
защото "Я те много волим"
в моето сърце звучи.
Недей да мислиш, че си влюбен.
Какво е любовта не знаеш.
Това е болката да помниш
едно момче в годините
на младостта и вярата.
Сърцето своя спомен пази
от една пролет
с парещ дъх на безнадеждност
и един влак, заминал,
за да остане вечен спомена.
© Василена Т Всички права запазени
Много ми хареса !
Още са живи вълненията и преживяванията, които са те
предизвикали да го напишеш.
Чувството е още живо !
Лек ден, Василена !