7.04.2009 г., 10:31

"Обичам те"

2.1K 0 6

"Обичам те" ми каза ти
със пламнал поглед.

Защо покоя ми смути?

Защо сърцето като лед
опитваш се да сгрееш с думи?

Отдавна чувствата погребах
с тъжна примиреност.

Защо измъчват ме съмнения,
че всичко е било илюзия?
"Обичам те" е само отзвук
от чувствата, заспали
в тъжното мълчание,
защото "Я те много волим"
в моето сърце звучи.

Недей да мислиш, че си влюбен.

Какво е любовта не знаеш.

Това е болката  да помниш

едно момче в годините

на младостта и вярата.

Сърцето своя спомен пази

от една пролет

с парещ дъх на безнадеждност

и един влак, заминал,

за да остане вечен спомена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих !
    Много ми хареса !
    Още са живи вълненията и преживяванията, които са те
    предизвикали да го напишеш.
    Чувството е още живо !
    Лек ден, Василена !
  • Много силен, докосващ стих!
    Много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ!
  • ...и това хубаво стихотворение! Поздрав, Василена!
  • Весела, благодаря!
    Някога границата не се преминаваше
    лесно и нищо не се получи, но макар и
    да са минали оттогава 45г.,тези 3-4дни
    познанство още ме вълнуват.
  • Прекрасен стих! Поздрави, Василена!

    п.п.: Всички релси имат и обратен маршрут... особено за бързите влакове.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...