Обичам те
Обичам те!
Не знам дали отново някога ще мога да го кажа,
затова го пиша…
А, само ако знаеш колко вечери до късно съм стоял,
събирайки причините,
които дават на душата кислород да диша…
Веднъж обичах!
После бях убит…
Опитах да обичам втори път, убиха ме отново…
И тезата, че любовта донесла е на всеки само щастие е просто мит,
и думите по темата – напразно са, излишно слово…
Две думи казани просто така, на кръст…
Една усмивка - истинска, душа – щастлива…
И любовта обгръща с бялата си пелерина сивата ти рутина привидно сняг,
и киша е, когато си отива…
Студено ли? Студено?
Колко да ми е студено…?
Навярно градуса е: минус теб…
Защото другото не е било и няма да е от значение,
след всеки ден премръзнал съм, за топло бидейки все по-свиреп…
Мълча ли? Да! Мълча…
Защото има смисъл да говоря само ако думите са по-добри от тишината…
А, казват хората човек най-трудно учел се да бъде сам,
и заслепен във болката си не анализира вярно самотата…
Ще се науча да обичам пак, това го знам…
И ще се стопля, има милиони начини, но само ако пожелая…
И за да не угасва пламъка в жарта на моя огън го разбутвам със ръжен,
защото само ако преживял си болката от трудностите истински ще оцениш какво е Рая…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Седник Всички права запазени
