28.11.2009 г., 13:29

Обичам те

1.6K 0 1

Обичам те, даже когато кажеш, че си ми ядосан!
Обичам те, когато гледаш с погледа захаросан!
Обичам те, когато ми се усмихнеш невинно и скромно!
Обичам те, когато ми даваш любов от сърцето си огромно!
Обичам те, когато се сгушиш в мен като е студено!
Обичам те, когато се откажеш от спора ни смирено!
Обичам те, когато ми казваш колко ме обичаш!
Обичам те, когато името ми с много любов изричаш!
Обичам те, както обичам да хапвам всяко сладко!
Обичам те, когато ми кажеш: "Ей, малка шматко.."!
Обичам те, сутрин, когато станеш и си сънлив!
Обичам те, защото заедно вървим по пътя кален и трънлив!
Обичам те, защото с теб се чувствам защитена!
Обичам те, защото с теб си почивам, когато съм уморена!
Обичам те, когато седнем двама край морето!
Обичам те, когато замечтано зяпаме небето!
Обичам те, когато се носим по сините вълни!
Обичам те, когато виждам щастие в твоите очи!
Обичам те, дори когато бесен ми крещиш!
Обичам те, даже и когато не си признаваш, че грешиш!
Обичам те, когато разпалено за мачове говориш!
Обичам те, когато с жажда бутилка бира си отвориш!
Обичам те, когато двама хапваме спагети!
Обичам те, когато пак за мача искаш билети!
Обичам те, просто защото си невероятен!
Как да не те обичам с този поглед необятен?
Обичам те, защото си моят крем карамел!
Обичам те, защото си моят герой смел!
Обичам те и искам всеки това да знае!
Обичам те и единствено теб сърцето ми желае!
Обичам те и за сърцето ти бих паднала на колене,
Обичам те, разбра ли ме, обичам те, Асене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...