7.03.2006 г., 12:11

Обичам те

1.9K 0 2
Мисля за теб и какво ли?
Отново в главата ми се събужда
спомена за онези дни,
в които бяхме сякаш само аз и ти.
Целувките ти още парят устните ми...
Усмивката ти всеки път щом допреш нос в моя...
И някой сякаш в един миг
раздиря този спомен,като с нож
и той се губи и избледнява.
Всъщност просто се събудих.
Леглото беше празно до мен,
но парфюмът ти все още се носи
из тъмната стая,в която толкова отдавна,
имам чувството,че мина цяла вечност,
кънтеше твоя глас.
И мрачните мисли,че ти вече не си до мен
отново се пробуждат и напомнят,
че точно аз ти казах първа сбогом,
от страх,че всичко ще се сгромоляса.
Сега живея с едничката надежда,
че един ден ти отново ще прошепнеш
на милиметър от устните ми "кифличке",
а аз  ще ти отвърна само "Обичам те".
Но намирам утеха в приятелското ти рамо
и знам,че каквото и да стане
ти ще си там за да ми помогнеш.
И само се надявам,че и в теб
още живее спомена за онези
безкрайни летни дни,
където двамата прегърнати
се смеем,но май на себе си
и се чудим сляпи ли бяхме досега,
че не видяхме онова,
което всички други вече знаеха.
И се гледаме очи в очи,
нос до нос,с усмивка на устните,
които до преди малко сливахме.
И този спомен ще ме топли,
докато не се роди друг,
в който ще бъдем сами
и никой няма да може да ни раздели.
Обичам те,приятелю,
затова,че бе до мен,
когато другите ми обърнаха гръб!
Обичам те и заради това,че само
твоето съжаление не ми се стори обидно!
Обичам те,заради теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...