Mar 7, 2006, 12:11 PM

Обичам те

  Poetry
1.9K 0 2
Мисля за теб и какво ли?
Отново в главата ми се събужда
спомена за онези дни,
в които бяхме сякаш само аз и ти.
Целувките ти още парят устните ми...
Усмивката ти всеки път щом допреш нос в моя...
И някой сякаш в един миг
раздиря този спомен,като с нож
и той се губи и избледнява.
Всъщност просто се събудих.
Леглото беше празно до мен,
но парфюмът ти все още се носи
из тъмната стая,в която толкова отдавна,
имам чувството,че мина цяла вечност,
кънтеше твоя глас.
И мрачните мисли,че ти вече не си до мен
отново се пробуждат и напомнят,
че точно аз ти казах първа сбогом,
от страх,че всичко ще се сгромоляса.
Сега живея с едничката надежда,
че един ден ти отново ще прошепнеш
на милиметър от устните ми "кифличке",
а аз  ще ти отвърна само "Обичам те".
Но намирам утеха в приятелското ти рамо
и знам,че каквото и да стане
ти ще си там за да ми помогнеш.
И само се надявам,че и в теб
още живее спомена за онези
безкрайни летни дни,
където двамата прегърнати
се смеем,но май на себе си
и се чудим сляпи ли бяхме досега,
че не видяхме онова,
което всички други вече знаеха.
И се гледаме очи в очи,
нос до нос,с усмивка на устните,
които до преди малко сливахме.
И този спомен ще ме топли,
докато не се роди друг,
в който ще бъдем сами
и никой няма да може да ни раздели.
Обичам те,приятелю,
затова,че бе до мен,
когато другите ми обърнаха гръб!
Обичам те и заради това,че само
твоето съжаление не ми се стори обидно!
Обичам те,заради теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....