7 мар. 2006 г., 12:11

Обичам те

1.9K 0 2
Мисля за теб и какво ли?
Отново в главата ми се събужда
спомена за онези дни,
в които бяхме сякаш само аз и ти.
Целувките ти още парят устните ми...
Усмивката ти всеки път щом допреш нос в моя...
И някой сякаш в един миг
раздиря този спомен,като с нож
и той се губи и избледнява.
Всъщност просто се събудих.
Леглото беше празно до мен,
но парфюмът ти все още се носи
из тъмната стая,в която толкова отдавна,
имам чувството,че мина цяла вечност,
кънтеше твоя глас.
И мрачните мисли,че ти вече не си до мен
отново се пробуждат и напомнят,
че точно аз ти казах първа сбогом,
от страх,че всичко ще се сгромоляса.
Сега живея с едничката надежда,
че един ден ти отново ще прошепнеш
на милиметър от устните ми "кифличке",
а аз  ще ти отвърна само "Обичам те".
Но намирам утеха в приятелското ти рамо
и знам,че каквото и да стане
ти ще си там за да ми помогнеш.
И само се надявам,че и в теб
още живее спомена за онези
безкрайни летни дни,
където двамата прегърнати
се смеем,но май на себе си
и се чудим сляпи ли бяхме досега,
че не видяхме онова,
което всички други вече знаеха.
И се гледаме очи в очи,
нос до нос,с усмивка на устните,
които до преди малко сливахме.
И този спомен ще ме топли,
докато не се роди друг,
в който ще бъдем сами
и никой няма да може да ни раздели.
Обичам те,приятелю,
затова,че бе до мен,
когато другите ми обърнаха гръб!
Обичам те и заради това,че само
твоето съжаление не ми се стори обидно!
Обичам те,заради теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...