С покоя на планините те обичам,
с лудост и равновесие те обичам.
С песните на морето те обичам,
с безмълвието и гласа си те обичам.
С целия ми опит от света те обичам,
и с опита, с който ти ми показа света.
Обичам те както мога да те обичам,
и така както ти ме научи да обичам…
Със силен зов и стон ще те обичам,
укротено и мълчаливо ще те обичам.
Без маски и с истина ще те обичам,
с отворено сърце така ще те обичам…
Ще те обичам, така ще те обичам,
с тялото и душата си ще те обичам.
Ще те обичам както е по старому,
и както не е позволено да се обича…
Ще те обичам, както съм мечтала,
и така както не съм си представяла.
Ще те обичам, така ще те обичам,
така както никой никога не е обичал.
Ще те обичам както ми е писано,
и ще те обичам както съм избрала.
С недостатъците и маниите ти,
с качествата и добродетелите ти.
Ще те обичам, така ще те обичам,
като най-съкровения ми и свиден миг.
Ще те обичам и до теб ще остарея,
ще те обичам и когато вече те няма.
Дни и нощи бих те чакала отново,
стига в другия живот пак да си ти.
И миг обаче дори не бих пропиляла,
ще те обичам във всеки свой дъх…
Ще те обичам с утринното слънце,
и ще те обичам като пълната Луна.
И по тялото и душата ми ще бъдеш,
дълбоко в себе си ще те обичам…
Ще те обичам в спомена и копнежа,
в мечтите които правим и споделяме.
Ще те обичам и когато нищо не помня,
до последния си миг и въпреки всичко…
© Лили Вълчева Всички права запазени