С покоя на планините те обичам,

с лудост и равновесие те обичам.

С песните на морето те обичам,

с безмълвието и гласа си те обичам.

С целия ми опит от света те обичам,

и с опита, с който ти ми показа света.

Обичам те както мога да те обичам,

и така както ти ме научи да обичам…

Със силен зов и стон ще те обичам,

укротено и мълчаливо ще те обичам.

Без маски и с истина ще те обичам,

с отворено сърце така ще те обичам…

Ще те обичам, така ще те обичам,

с тялото и душата си ще те обичам.

Ще те обичам както е по старому,

и както не е позволено да се обича…

Ще те обичам, както съм мечтала,

и така както не съм си представяла.

Ще те обичам, така ще те обичам,

така както никой никога не е обичал.

Ще те обичам както ми е писано,

и ще те обичам както съм избрала.

С недостатъците и маниите ти,

с качествата и добродетелите ти.

Ще те обичам, така ще те обичам,

като най-съкровения ми и свиден миг.

Ще те обичам и до теб ще остарея,

ще те обичам и когато вече те няма.

Дни и нощи бих те чакала отново,

стига в другия живот пак да си ти.

И миг обаче дори не бих пропиляла,

ще те обичам във всеки свой дъх…

Ще те обичам с утринното слънце,

и ще те обичам като пълната Луна.

И по тялото и душата ми ще бъдеш,

дълбоко в себе си ще те обичам…

Ще те обичам в спомена и копнежа,

в мечтите които правим и споделяме.

Ще те обичам и когато нищо не помня,

до последния си миг и въпреки всичко…