От векове във нашите души
кръстосват саби Дяволът и Бога.
Добрият носи светлина,
а лошият забива ножа...
Кi- Кi- Ко
Преоткривах те по струните, Живот!
И с всяка рана се превръщах в миг,
а голото ми тяло се обливаше с любов
и все по-силно те жадувах и умирах!
Не тъгвах си след всеки звук и стих,
аз търсех свободата си изстрадана.
И слях се с ветровете ти, Живот!
И бях по-слънчева и песенна.
А после пак полях света
с една надежда и една Голгота,
една изстрадана, и истинска любов,
една магия след причастие, Вселена.
И всеки стон за мене беше зов,
докснал нежната ми струна,
и в оня век след всеки ешафод
оставах медена, камбана жива.
Не стихват още славеите в мен,
превърнах се във Магдалина,
Мадона, Беатриче, брод,
и път, и светлина от Бога!
Обичам те, Живот...
14.11.18г
© Галина Москова Всички права запазени