Обичам те, мое море

Обичам те, мое море

Защо ли те обичам море се питам сега,

така далече сме един от друг, съдба.

Когато не съм до теб в мен има тъга,

сигурен съм че и ти се чувстваш така!

Обичам те наистина мое Черно море,

само теб обичам с чувство на малко дете!

Сега съм далече от теб но живееш в мен,

мисля за теб, спомням си те всеки ден!

Сега е есен в моята роден град далечен,

при теб е същия сезон, пиша ти от София.

Нямаше ме до теб, лятото бе работа и тъга,

спомена за теб остана и живееш в моята душа!

Бях високо в една моя мила планина Верила,

там се намира къщата ми, тази на рода.

Работех и мислех си за теб мое мило море,

дали си спомняш поета с душата на дете!

Ще мине студената зимата, ще дойде пролетта

и лятото ще дочакаме с усмивка на уста!

Ще дойдем при теб мое мило море аз и тя,

моята любима жена, ще ти покажа Любовта!