Nov 18, 2025, 4:38 PM  

Обичам те, мое море

  Poetry
118 0 1
Обичам те, мое море

 

 

Защо ли те обичам море се питам сега,

така далече сме един от друг, съдба.

Когато не съм до теб в мен има тъга,

сигурен съм че и ти се чувстваш така!

 

Обичам те наистина мое Черно море,

само теб обичам с чувство на малко дете!

Сега съм далече от теб но живееш в мен,

мисля за теб, спомням си те всеки ден!

 

Сега е есен в моята роден град далечен,

при теб е същия сезон, пиша ти от София.

Нямаше ме до теб, лятото бе работа и тъга,

спомена за теб остана и живееш в моята душа!

 

Бях високо в една моя мила планина Верила,

там се намира къщата ми, тази на рода.

Работех и мислех си за теб мое мило море,

дали си спомняш поета с душата на дете!

 

Ще мине студената зимата, ще дойде пролетта

и лятото ще дочакаме с усмивка на уста!

Ще дойдем при теб мое мило море аз и тя,

моята любима жена, ще ти покажа Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...