Още си спомням дните, в които

Беше до мене, ти беше

И няма го твоето присъствие вече

Чакам гадния период да отмине,

Ала бягам до живот всеки ден, дано това чувство погине,

Мойте мисли така ме обземат

Толкова думи, но тишината говори повече

Ехо се чува, отново превръща мислите в думи, сетивата изострят се, чу ли?

Липсваш ми вече, сърцето ми проговори

,,Искам да се върна отдавна в съня"

Просто да те върна отново за мига

Срещнах те, загубих си ума 

Връщам се пак, да си търся дома 

Аз искам да получа знак

Шептя и не виждам как

Мойте мисли ще се превърнат в реалност,

Истината е закопана във гроб с име ,,оригиналност"

Съдбата ни срещна за смешка,

Ъх... бодлите ти впиват се в моята душа

Жестоко, беше грешка огромна,

Ама не съжалявам, все пак остана хубав спомен да помня

Летя към небеса, вятъра гоня

Яма бездънна, трябва да продължиш

Вечер е, снощи запалвам кибрит

Ала живот ли е, писано? 

Мисля и мисля, осмислям, надавам вик

Дано си с някоя, която часовете превръща в минути

А минутите прави секунди миг

Няколко часа преди да бъда чута

Остават до края, не ме буди

Ставам и будя се, няма го Рая

И бягам на сън, но къде съм - не зная

Щеше, ала не трябваше

А ти само се ебаваше 

Само на бавен огън сърцето издаваше

Това сърце капеше

Лицето към морето гледаше

Искрата, залез остави

Влака изпуснат е... заваля ни, и всичко отми се - дано сме разбрали