Обичам те, приятелю
Днес, приятелю, ти си тръгваш,
но в очите ти чете се тъга.
От време на време към мен се обръщаш,
поглеждаш ме, а помежду ни стича се дъжда.
Погледай ме, казвам си тихо,
може и да ти е за последно.
Сърцето в мен се е свило,
сякаш от пожар е опустошено.
На раздяла "обичам те" искам да кажа,
толкова странно звучи.
От приятелство в любов прерасна,
само ти си в моите очи.
Проронвам една сълза,
примесена с капки дъжд.
Изгаря ме неистова тъга,
че тръгва си най-чаровният мъж.
Дойде рейсът, от мен да те отведе,
сърцето в мен ще се взриви.
Повече от всякога имам нужда от тебе,
но щом се налага върви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пролетното момиче Всички права запазени
