Обичам те, приятелю
Днес, приятелю, ти си тръгваш,
но в очите ти чете се тъга.
От време на време към мен се обръщаш,
поглеждаш ме, а помежду ни стича се дъжда.
Погледай ме, казвам си тихо,
може и да ти е за последно.
Сърцето в мен се е свило,
сякаш от пожар е опустошено.
На раздяла "обичам те" искам да кажа,
толкова странно звучи.
От приятелство в любов прерасна,
само ти си в моите очи.
Проронвам една сълза,
примесена с капки дъжд.
Изгаря ме неистова тъга,
че тръгва си най-чаровният мъж.
Дойде рейсът, от мен да те отведе,
сърцето в мен ще се взриви.
Повече от всякога имам нужда от тебе,
но щом се налага върви.
© Пролетното момиче All rights reserved.
