Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни,
зреят златните жита от слънцето огряни.
Няма друга като теб, Родино мила,
изгрев незалязващ в сърцето ти пулсира,
където и да ходим по чуждите земи,
споменът за теб ни пази в лоши дни,
това, че съществуваш ни топли и теши
и винаги се връщаме, единствена си ти.
Непобедима си от никого, Родино мила,
покланям се пред дръзката ти, смела сила,
с която побеждаваш всички бури зли,
и гордо се изправяш по-силна отпреди,
от тебе аз се уча на искрена доброта,
да не се предавам, да вярвам в чудеса.
Бял олтар, за мен, си ти Родино мила,
щедро земните ми дни благословила,
с вълшебно щастие и мъдра сила,
без тебе ще съм като слънчева надежда
с облачно сърце, орисана с несбъдване
в сбъднато небе. Без тебе аз ще бъда
като волна птица с прострелени
крила, обречена завинаги без светъл
полет с нерадостна тъмна съдба.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени