Вятъра не бяга, той е поспряло мигновение..., а мигновението е живота, който носим в сърцето, наричайки го вдъхновение...
Казват, че думите
отнася ги вятъра... -
затова ще изпратя...
всяко - "Обичам те!"
с прегръдка за теб,
със целувка и жест
и тази красива мечта,
която съм изпяла,
и която пея в сърцето,
политайки високо -
във вика от шепот...
и тишина от ноти...,
рисувайки в небето,
по земята това копняно,
деяние - "Обичам те!",
изписано в душата,
здраво, несломимо,
искрено, свободно,
нежно и страстно
зовейки те отново
и отново - съкровение...
© Лили Вълчева Всички права запазени