Обичам те завинаги
за Пламен - обичам те и
винаги ще е така
В съня ми дъжд от камъни валеше,
гореше в пламък синьото небе,
а ти в ухото ми едва шептеше:
„Ръката ми хвани – ще сме добре!”
Повярвах ти, ръката твоя стиснах
и тръгнахме в градушка и мъгла,
в страха без звук към тебе се притисках –
до тебе бях дори и във смъртта.
Събудих се и още беше вчера –
ти бе до мен, не кадър от съня
и никога от страх не ще треперя,
когато с мен си и до теб вървя!
Целунах те – от друго нямам нужда –
до мен си – всичко е за мен това!
От днес за мене болката е чужда –
обичам те, не утре, а сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
