Помня още от преди,
помня хубавите дни.
Помня нашите усмихнати лица -
времето, когато бяхме мънички деца.
Запознахме се съвсем случайно,
неподозирайки за приятелството дълготрайно.
С годините осъзнах,
че с вас винаги щастлива бях.
И колко се смях,
с вас трудностите преодолях.
Животът беше по-лесен -
спомняте ли си как пеехме песен след песен?
Обичах и когато излизахме през нощта
и си говорехме, загледани в една звезда.
Когато изморени бяхме от игра
и се скрихме във входа от дъжда?
Колко хубаво приятелство, нали?
То в душата ми вечно ще остане да блести!
© Ванс Всички права запазени