26.11.2013 г., 22:54

Обичам всичко, което е тук и сега

728 0 3

Обичам топлото си легло,
музиката под душа,
аромата на кафето,
Обичам да ми казват „Добро утро“ с усмивка.

 

Обичам хората, които мислят за мен, 

обичам да прекарвам времето си с тях, 

обичам да ги виждам щастливи.

 

Обичам да се движа без посока,
непринудените действия и да минавам на червено.

 

Обичам палтото, което ме топли
и лилавите ръкавици с малките панделки.

 

Обичам снега по косите си,
студения въздух, да усещам с тялото си.
Обичам снежинките по миглите си
и вятъра, който ме гали с нежността си.


Обичам да се прибирам в уютния си дом, когато вали!
Обичам да чувам капките по прозореца.
Обичам всичко, което е за мен -
любимите ми какаови топки и еклерите с ванилов крем.

 

Обичам всичко, което е тук и сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Джебирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много, МНОГО хубаво!!!
    БРАВО ТИ!
    А защо спря да публикуваш?
    Този стих доказва, че поезията ти не е за пренебрегване, напротив - за мен поне ще е удоволствие... и мисля - не само за мен
    Пиши!!!
    Прегръдка!
  • ^_^ Радвам се... Благодаря
  • Уникално е! Браво и РЕСПЕКТ!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...