Обичан знак
Оставен знак е някъде...
Мъждука той и тебе чака,
върви с душата заедно,
невидим, пуст и мрачен.
Прогонван е от вятъра
и рее се - мил буревестник,
безследно чезне някъде,
в обител крепостна и свята.
В небесно-синьо океанът
разпръсква своята самотност
и в лунно-жълто отпечатва,
на влюбените - знак разковник.
Обичан знак е някъде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
