Оставен знак е някъде...
Мъждука той и тебе чака,
върви с душата заедно,
невидим, пуст и мрачен.
Прогонван е от вятъра
и рее се - мил буревестник,
безследно чезне някъде,
в обител крепостна и свята.
В небесно-синьо океанът
разпръсква своята самотност
и в лунно-жълто отпечатва,
на влюбените - знак разковник.
Обичан знак е някъде...
© Мариола Томова All rights reserved.
!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
