Обичаш
Обичаш лошите жени да ти се случват,
за останалите казваш, скучни са били
и винаги намираш лесен случай,
най-слабите от тях да нараниш.
Ти си от онези – лесно се навиват…
Без срам вършеят чуждото легло.
(Понякога дори красивото убива)
Попитай птиците, попитай старото дърво.
Омръзнат ли ти, просто си отиваш.
И тръшват се след тебе сто врати,
едва ли, дори и малко те интересува,
живота си с една да споделиш.
Но все ще дойде времето, когато
ще копнееш диво само за една,
а тя ще те отмине бързо, като вятър,
след себе си затворила врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
