Обичаш ли, е просто

31.10.2015 г., 14:56 ч.

Поезия

5.0 / 1

611 0 3

Събудих се. Едно щастливо пухче
на слънцето от розовата грива
до мене във чаршафите се спусна
и ми нашепна: „Рано е! Заспивай!“
Протегнах се по котешки безгрижно,
къдрици разпиляла по гърба си,
макар че понеделник на верижка
задачи бе нанизал. Без компаси.
Събудих се. В кафето се огледах,
отпих от фреш от ароматна круша
и всичко заприлича на неделя
или на детство – сладко непослушно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Събирачът на истории
Надраскано върху водата

Когато се родих като вода, болеше ме от спомена за извор, от който бликнах първо в светлина, а после...
* * *

В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
666 мига от пролетта

Ще бъде ден. От тези, във които земята е гореща като жар. Конете парят морните копита и търсят хлад ...

Още произведения »