Събудих се. Едно щастливо пухче
на слънцето от розовата грива
до мене във чаршафите се спусна
и ми нашепна: „Рано е! Заспивай!“
Протегнах се по котешки безгрижно,
къдрици разпиляла по гърба си,
макар че понеделник на верижка
задачи бе нанизал. Без компаси.
Събудих се. В кафето се огледах,
отпих от фреш от ароматна круша
и всичко заприлича на неделя
или на детство – сладко непослушно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up