Обичаш ли, е просто
Събудих се. Едно щастливо пухче
на слънцето от розовата грива
до мене във чаршафите се спусна
и ми нашепна: „Рано е! Заспивай!“
Протегнах се по котешки безгрижно,
къдрици разпиляла по гърба си,
макар че понеделник на верижка
задачи бе нанизал. Без компаси.
Събудих се. В кафето се огледах,
отпих от фреш от ароматна круша
и всичко заприлича на неделя
или на детство – сладко непослушно.
И уж бях будна, а ни засънувах -
две истински хлапета сред вълните,
безбрежна обич, чиста, без преструвки,
и мойто „Да!“ преди да ме попиташ...
„Събуди ме“ гневът от телефона.
Вина и упрек. За сега и после.
Сто облака покриха небосклона...
Не искам да съм тук.
А с теб.
И да е просто.
Валентина Йосифова
31.08.2015 г.
© Валентина Лозова All rights reserved.
