Valens (Валентина Лозова)
127 568
31 окт. 2015 г., 14:56

Обичаш ли, е просто 

  Поэзия
446 0 3

Събудих се. Едно щастливо пухче

на слънцето от розовата грива

до мене във чаршафите се спусна

и ми нашепна: „Рано е! Заспивай!“

Протегнах се по котешки безгрижно,

къдрици разпиляла по гърба си,

макар че понеделник на верижка

задачи бе нанизал. Без компаси.

 

Събудих се. В кафето се огледах,

отпих от фреш от ароматна круша

и всичко заприлича на неделя

или на детство – сладко непослушно.

И уж бях будна, а ни засънувах -

две истински хлапета сред вълните,

безбрежна обич, чиста, без преструвки,

и мойто „Да!“ преди да ме попиташ...

 

„Събуди ме“ гневът от телефона.

Вина и упрек. За сега и после.

Сто облака покриха небосклона...

 

Не искам да съм тук.

А с теб.

И да е просто.

 

Валентина Йосифова

31.08.2015 г.

© Валентина Лозова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??