Сама съм и плача,
сама съм и страдам...
А няма кой да ме разбере!
Сълзите ми капят,
сама съм - пропадам
и пак няма кой да ме спре!
Студена съм отвътре,
а сълзите пробиват си път през очите,
и листа пробиват...
По ледените ми ръце се стичат,
студа разтапят, и пак изстиват...
Сълзите просто не свършват
и болката им помага
да дълбаят дупка в душата ми
и малко по малко да ме довършват...
Сама съм и плача!
Сама съм - спаси ме!
Сама съм и страдам...
Наистина... Обичаш ли ме?
© Ивона Иванова Всички права запазени